Град за влюбване

На Видин му отиват пролетта и ранното лято. Отива му да бъде облян от светлина, между светлосиньото небе, замрежено от леки облаци, и светлата река на изток от града. Трудно е да намериш на Балканите град, на който пролетта и светлината толкова да му подхождат. До реката цъфтящата природа е много красива, и изглежда че цялата влага от стопените снегове покрай реката бавно се издига и се прелива над града – в леки прозрачни облаци, в изправящите се цветя и животът, който плъзва от корените до върховете на дърветата. В такива дни е прекрасно да вървиш в парка край реката и да чуваш как земята се събужда с птичи песни, а покрай красивите сгради животът се промъква с навика си от десетилетия.

Снимка: Тихомир Е. Младенов

Снимка: Тихомир Е. Младенов

Във Видин небето е много особено и юнските вечери са времето, когато си заслужава да го видите – дълбоко, широко обгърнало града, реката и полето, с потъващия залез. В такива вечери небето е толкова красиво, почти нереално и ако го погледаш, усещаш как времето се разтапя бавно и вече няма часове и години, градът едновременно преминава в хилядолетията назад и пак си стои на мястото, казвайки ти, че ще е тук вечно. Това са часовете, в които се чудиш небето ли се отразява в реката, или реката в небето и къде е границата между реалност и мираж.

Баба Вида

Средновековният замък „Баба Вида”
Снимка: Тихомир Е. Младенов

Старият Видин, античният и средновековен, османската крепост, отделилият се от империята район, после свободният търговски град, богат и красив, преживял за десетилетие само огромна промяна – всички тези периоди бавно са изпълвали земята му с живот и са го правили неповторим. Сега е прекрасно време да разгледате пластовете, оставен от всички тези цивилизации. От най-древната му история не са запазени грандиозни паметници, нито цял град – такъв има край близкото с. Арчар. Със засилването на средновековната българска държава все по-голяма и стабилна се изправя крепостта – единственият изцяло запазен средновековен български замък. Ако искате да видите как е изглеждала една крепост от онова време, няма нужда да се заблуждавате с бутафорни възстановки – „Баба Вида“ е оригинална. Много е обидно България да има такова богатство и вместо за популяризирането му и по-лесна достъпност, да харчи пари за фалшиви копия.

От Средните векове се пренасяме към Османската империя – интересно, но макар районът на Видин почти да няма останало турско население, тук има много спомени от онова време. Задължителна спирка е джамията на Осман Пазвантоглу – единствената в света, която няма полумесец на минарето, а обърнато сърце (или пика). Тя е малка, с много добре поддържана градина, а до нея е библиотека, строена по същото време. За съжаление джамията се поддържа от мюфтийството и е трудно да разбереш времето, през което работи. Но дори отвън, тя е красива и си заслужава разходката. Срещу нея се намира Видинската митрополия, а като сме тръгнали из Възраждането, няма как да не спрем и до църквата „Св. Димитър“. Това е вторият по големина катедрален храм в България след „Александър Невски“. Храмът е действащ, през деня може да го намерите отворен,а по празници има и служби.

Във Видин се намира и стара еврейска Синагога – някога най-голямата в България, и една от най-Sinagoga_original kartichkaкрасивите в Европа. Дори и сега, почти разрушена, тя е впечатляваща. Не ви препоръчваме да влизате вътре – надяваме се, че скоро тя ще бъде ремонтирана и напълно безопасна. Еврейската общност, в по-голямата си част отдавна напуснала града, е оставила архитектура, привнесена от Виена. Сецесионовите сгради, елегантните фасади и аристократичният вид на стария търговски елит продължават да се срещат на всяка крачка. Голяма част от центъра на Видин е исторически паметник, и дори с някои леко занемарени и направо рушащи се сгради тук се усеща духа на истински град. Ако ви трябват доказателства, че Видин е бил напредничав град в пълния смисъл на думата и дори е изпреварвал София, ето и историята на няколко забележителности, които да посетите, заедно с работното време:

Средновековният замък „Баба Вида”

Средновековният замък „Баба Вида”
Снимка: Тихомир Е. Младенов

Крепост “Баба Вида” – единственият изцяло запазен средновековен замък на територията на България, с оригинални крепостни стени. Използван за отбрана в продължение на векове, построена и за владетелски замък. Силно укрепена и разширена по времето на последния български цар Иван Срацимир, тя никога не е била превземана отвън. Това я спасява от разрушаване, а по времето на Османската империя претърпява преустройства – керемидените покриви на кулите, типично ориенталски, амбразури за пушки и оръжия.

Работно време през седмицата – Зимно: 8.30-16.30 ч.;  Лятно: 8.30-17.00 ч.

Събота и неделя – Зимно: 10.00-16.30 ч.; Лятно: 9.30-17.30 ч.

Драматичният театър „Вида“ е построен през 1891 г. и е първата сграда в свободна България, създадена специално за театър.

Художествена галерия “Никола Петров” –

Понеделник-неделя: 9.00-17.00 ч.

До джамията на Пазвантоглу се намира малка библиотека, като доказателство, че предразсъдъците за неграмотността на исляма са само изкривени тълкувания. Стопанисва се от Мюфтийството, през работни дни се отваря от човека, който я поддържа, но няма точно работно време.

Катедралният храм „Св. Димитър Солунски“ е построен върху по-стара дървена църква, в която през 1868 г. екзарх Антим I обявява независимостта на Видинската митрополия от Цариградската патриаршия.

Видин има археологическо дружество още от 1910 г., което се грижи за издирване и съхраняване на артефакти от миналото. Негов наследник е Историческият музей, сега помещаващ се в „Конака“.

Работно време през седмицата – Зимно: 8.30-16.30 ч.;  Лятно: 8.30-17.00 ч.

Събота и неделя – Зимно: 10.00-16.30 ч.; Лятно: 9.30-17.30 ч.

Видин е имал сграда, специално отредена за поща и телеграф от 1858 г., сега Турската поща е паметник на културата. Постройката е единствената запазена стара поща в цялата страна .

Най-доброто време да видите всичко това е пролетта и лятото, а ние препоръчваме да си отделите повече свободни дни. Защото ако не сте успели да се насладите на дълбокото небе на видинските залези, все едно нищо не сте видели от този свят.