В Чипровци рисуват с конци

Рисунки с конци. Това са прочутите чипровски килими. Тъкането им е магия, а майсторлъкът е от векове. Майки и баби предават уменията си на своите дъщери. И не само им дават занаят в ръцете, но и ги посвещават в семейна тайна, която да пази дома им. Тъкането е привилегия за жените, но има и мъже тъкачи. Готовите килими привличат със своите композиции, орнаменти и цветове. ЮНЕСКО призна традицията за производство на чипровските килими за световно културно наследство след Бистришките баби и нестинарството. “Стандарт” пък отдавна ги включи в кампанията си “Чудесата на България”.

Какво е общото между кралица Елизабет, принц Чарлз, холандската кралица Беатрис, бившия английски премиер Тони Блеър и рокдинозавъра Миг Джагър? Всички те стъпват по ръчно тъкани чипровски килими. Уникатите са изработени в малка българска работилница “Хемус” в Костандово. Сръчните ръце на жените там предат, режат и превръщат вълната в прекрасни флорални мотиви, които за няколко месеца стават килими, достойни и за принц. Създават се не повече от дузина килими на година. Нино Парпулов купил през 90-те години на миналия век фабриката заедно с британския си съдружник Дейвид Брамфорд, чийто бизнес е реставрация и консервация на уникални килими на възраст 400 и повече години. Американска фондация им отпуска 38 хиляди евро помощ и с тях набират и обучават персонал. Само за половин година били подготвени 400 тъкачки. Първата поръчка от чужбина не закъснява. Тя е с адрес Англия, и то лично от внучката на Уинстън Чърчил – Джейн.

Преди 4 години рокдинозавърът Мик Джагър вижда в дома на свой приятел красивите шарки, изработени от тъкачките на Костандово. Поръчва си 16 гладко тъкани килима в синьо-бяла гама, които съпругата му отказва да раздели при развода.

Работата на тъкачките е трудна и изморява очите и ръцете, които по цял ден се занимават с изключително фина вълна. Те са единствените, които предлагат толкова големи размери със сложни мотиви и разнообразни цветове. Вълната се боядисва на място, за да е в точните цветове на мебелите или стените на стаята, в която ще бъдат сложени.

Тъкачките приемат да изработват антични килими за клиенти от Острова по модели отпреди няколко века. Една от най-отговорните поръчки била изработването на изключително гладко тъкан килим “Обюсон” за прочутата библиотека в бившата лятна резиденция на кралица Виктория. Британската фондация “Нешънъл тръст”, чиято дейност е свързана с реставрация и консервация на античен текстил и килими, както и на исторически паметници, решила да отвори за посетители част от резиденцията на най-дълго управлявалия британски монарх. Наложило се да се възстанови оригиналният интериор. Френският килим, правен през 1837 г., бил загубен, а фигурирал единствено върху рисунка в двореца. В продължение на 2 години специалисти възстановявали автентичните шарки – отначалото с водни бои, а после и с помощта на компютър. Изтъкали двулицев килим, на който и днес гордо стои табелка “Произведено в България”.

От килимите в Костандово са си поръчвали графове и графини, принцове и принцеси, контове и контеси, дукове и дукеси. Сред тях са лорд и лейди Марч, които си поръчали килим за дневната в стил от XVIII век. Дукът и дукесата от графство Нортумберленд поискали огромен килим в класически шарки за просторната си гостна. Нашенски килим за приемната си поискал преди време и експремиерът на Великобритания Тони Блеър. Ункални килими притежават замъкът Ануик, където е заснет част от филма “Хари Потър”, холандската кралица Беатрис, Албърт музей във Виена, историческата резиденция Давентър в Холандия, замъкът Перин в Уелс, още много частни имоти и държавни учреждения в Европа.

Вълната, с която тъкат килимите в Костандово, носи на 6500 цвята. Един цвят има десетки нюанси. При реставрацията е важно да спазиш технологията отпреди векове, а тогава са боядисвали максимум 30 кг вълна и при следващото боядисване не са докарвали точно същия цвят.

Съвсем наскоро Рилският манастир се сдоби с килим за стаята, в която отсядал цар Борис III. В изделията на фабриката няма никаква химия, а всичко се изработва на ръка.

Изтъканите шарки пазят от болести
Най-големият е дарен на княз Дондуков, всеки дипломат си купува за спомен

“Хайде Боже напред и аз след тебе”. Така казва сутрин всяка жена в Чипровци, преди да седне да тъче килим. Точно тази чувствителност се втъкава в тъканите. Извайването на чудните по своята хубост килими не е лека работа. Близо седмица се тъче един квадратен метър. Смята се, че в чипровските килими има нещо магическо – те пазят от болести, мъки и тежки моменти. Тъкането е свързано с много вярвания и обичаи. Когато се снове килимът, основата се насновава отделно и след това се поставя на самия стан. Веднага щом стане готова, тя се закача високо на вратата, за да може килимът да се продаде много бързо. А тъкачките следят кой пръв ще влезе в стаята, защото по това съдят как ще им спори работата. Този ритуал се е запазил и днес.

Векове наред в Чипровци, или както е бил известен в миналото като Кипровец, се изработвали уникални по своята хубост килими. Началото е някъде през ХVII век. По онова време селището било оживено, отглеждали се много овце, от които се добивали големи количества вълна. Тогава във всяка къща имало стан и се тъчели килими, не за собствена употреба, а за нуждите на пазара. Първите килими били наречени бакамски (бакам е вид южно дърво, от което се добива червена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха). Триъгълникът е основният им мотив, а багрите са студени, светли. Ако триъгълникът е обърнат с върха нагоре, символизира мъжкото начало, ако е с върха надолу – женското. Ромбовете пък олицетворяват безкрайността, вечността и човешката сексуалност.

Получени са от естествени багрила. Тогава е тъкан и моделът каракачка (черноока булка). Смята се, е каракачката е символно изображение на богинята на плодородието. Този вид килими са в два цвята – червено и черно или червено и бяло. Образците на килими бакамски и каракачка са се появили много по-рано от XVIIв. и са се развивали като художествено производство едновременно с процъфтяването на Чипровската златарска школа. Тези килими нямат аналози в света.

Периодът на разцвет на чипровските килими е до Освобождението. Майсторките черпели вдъхновение директно от природата – птици, цветя, храсти, дървета, небесни тела – стилизират ги в изобразителни орнаменти и ги съчетават в цялостни композиции. Червеният и черният цвят стават основни. Палитрата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатява с бял и виолетов цвят. Най-характерни от този период са моделите “Венците”, “Лозница”, “Колата”, “Цвекетата”, “Птичи гнезда”,”Диреците”,”Големи куки””Крилцата”, “Перцата”, “Четирите окца”, “Бибиците” и др. Само Втора турска армия закупувала по 8 000 килима годишно за постеля и молитва. През 1878 г. са изтъкани 14 000 кв.м.
Година по-късно жителите на Чипровци подаряват на княз Дондуков най-големият изтъкан дотогава килим – с размери 7 на 6 метра. По-късно такива килими започват да се търсят за министерските кабинети и домовете на заможните граждани.

Всеки член на семейството вземал участие при обработката на вълната и подготовката ? за тъкане, дори мъжете. Момичетата от малки били край становете на майките си. Още преди да навършат 10 години, вече били направили първия си опит в тъкането. С продажбата на килимите жените издържали семействата си. Килимите са част от чеиза на чипровска булката или дар от свекървата за младото семейство, или поднасяни като дар при раждане. С килими се застилали и ковчезите на покойниците, за да отидат в отвъдното с тях. Килими се дарявали на църкви и манастири с молитва за берекет и благодат. В Чипровци вярват, че техните килими закрилят дома и носят късмет на обитателите му.

Магията на чипровските килими идва от цветовете им, тъй като вълната се багри и досега с естествени багрила. Например от листата на дюлята се получава бледорозов цвят, от ореховата шума – кафяв, от сърцевината на дърво – червен, от листата на прасковата – зелен. Цветовете са ярки, наситени и не избледняват във времето.

От Освобождението до днес e т.нар. орнаментален период на чипровските килими. Промяната в бита и конкуренцията на вносните килими налага разширяване на цветовата гама и орнаменталните мотиви. Въвеждат се химическите бои и чужди мотиви. Чипровските килими печелят златни медали на изложенията в Брюксел, Лондон, Лиеж, Анверс, Пловдив и влизат в колекциите на повечето европейски музеи. О този период са моделите “Куфарите”, “Циганка”, “Саксиите”, “Медальонът”, “Кавказкото” и др.

Когато си тръгва от България след завършване на мисията си, всеки дипломат си купува и чипровски килим.

Надя Парпулова, мениджър на килимарската фабрика “Хемус”
Правим уникати, но на достъпна цена

– Госпожо Парпулова, има ли аналог производството на фабриката?

– Чипровският килим е нещо много уникално.

Той пасва на определени места, на определен вкус. За да си на пазара, трябва гъвкавост. Цехът в Костандово няма аналог в Европа от гледна точка на ноу-хауто, на сложност на изработката, както и организацията на работа, която е създадена. В Костандово се извършва подготвителен етап – има доста математика и инженерство в създаването на текстилния дизайн, на цветовете, експериментира се след това и се преминава към създаването на килима, който клиентът иска. В цеха се приемат индивидуални поръчки, които повече не се повтарят никога. Поради тази начин на организация на работа ние сме предпочитани от клиенти, които имат тежък, труден и специфичен вкус. Инженерната подготовка в този процес, която навсякъде е най-скъпата част, тук не се калкулира в цената. Което прави нашите неща освен уникални и много достъпни като крайна цена. За сравнение – ако колегите в Турция правят един нов цвят, така че да пасне на клиента, в продължение на три месеца, тук ние правим 6 нови цвята на ден, което ни дава шанс да приемаме няколко индивидуални поръчки. Другият момент е с дизайна. Ако те разработват един десен половин година, ние за един месец го правим. Тъкачеството и връзването на възли е занаят, който се усвоява и трябва да се обучат хората.

– За колко месеца се създава тъкачка?

– За 6-7 месеца се създава тъкачка. Уникалното тук е подготвителният етап. Друго уникално нещо е размерът – в момента в света няма производител, който да приеме поръчка над 30 кв. м, това вече е проблем за производител на ръчни килими. Тук правим за огромни зали в дворците в Англия над 160 кв. метра неща, което изисква непрекъснато невероятен контрол. Килимите са на цени, които са достъпни за средния българин дори. Това прави самото предприемачество на 100% социално, защото в крайна сметка 80% от цената е трудът на тъкачката.

– Обучавате ли или вземате готови тъкачки?

– Вчера открихме изложба в Централна баня в София под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Тя е краят на проект, който цели да обучи 17 млади тъкачки. Ние сме си създали методика на обучение на създаване на кадри и тези момичета бяха обучени в продължение на 9 месеца от наши специалисти. Затова получихме и подкрепата и разбирането от страна на Президенството, за което сме много благодарни.

Източник: standartnews.com

Автор: Антония Кюмюджиева
Снимки: standartnews.com