“Вечерна Рапсодия” за духовната сила на Северозапада

“Поезията е вълнение, което си припомняме на спокойствие” – с този цитат от Алфред дьо Мюсе характеризира творческия процес Александра Симеонова. Тя откровено сподели, че стиховете се раждат спонтанно в нейното съзнание и ако не ги запише – отлитат. Истински късмет за почитателите на изящната словестност е, че тя е успяла за запише 26 от творбите си и да ги обедини в своята трета книга “Вечерна рапсодия”. Сборникът се появи на бял свят след стихосбирката й “Отива си лятото” и изследването “Фолклорът на родния край в произведенията на Радичков”. Поетичната колекция бе представена в навечерието на един от уникалните духовни празници – Денят на народните будители. Домакин на събитието беше регионална библиотека “Гео Милев”.

Сред публиката бе художникът, илюстрирал “Вечерна рапсодия” – Венелин Захариев. Уважението си към г-жа Симеонова – дългогодишен експерт по български език и литература, доказаха нейни колеги от гилдията на учителите филолози. Те с искрена симпатия коментираха художествените достойнства на книгата и творческия път на авторката. Историчката Светлана Стоилова представи “Вечерна рапсодия”. Тя каза в рецензията си: “„Вечерна рапсодия” е естествено продължение на първата поетична книга на Александра Симеонова „Отиваш си лято”. Страстта на късното лято се е утаила в ефирната глъбина на есенната привечер, в нежността на звездните планински нощи на родния Северозапад. Вечерната рапсодия е успокоена, философска метафора на толкова истини, като „детство далечно, като първа любов, като тежко наследство”, като майчина песен, свидната песен на нашето всичко. Вечерта носи смисъла на отминалия ден и неговата равносметка, чувството е облечено в различни настроения и тоналности – то вибрира от нежност до болка, до болка от нежност, то е пееща радост и тъга, то е светлина и обич.“

Александра Симеонова подчерта, че не мъчи думите, а се старае да е спонтанна и естествена и точно в това се корени силата на словото й. Тя не търси рими, а ритъм и в това се крие емоционалното му въздействие. За лирическия герой в нейната поезия и духовните му търсения с проникновено разбиране говори Татяна Езекиева – поетеса и преподавателка по литература. Най-емоционалният акцент в представянето на книгата беше изненадата, подготвена от Цветана Александрова. В момент на вдъхновение тя е сътворила мелодия по стихотворението “Селските жени”. Те изпълни песента си, композирана в духа на шансона, разчувства аудиторията и сюрпризира авторката. Впрочем, последният цикъл от стихосбирката “Вечерна рапсодия” е посветен на духовното богатство на нашия край и носи посланието, че имаме истински късмет, че сме родени в “този див Северозапад”. Неизбежно беше споменаването на големия Радичков в този контекст. Александра Симеонова разказа интересната историята на интервюто си с Мъдреца от Калиманица. Авторката очарова с чувството си за местен патриотизъм.

След много букети и поздравления за Александра Симеонова представянето приключи, но всеки излезе “с ореоли от сняг по косите”.

Поли Петкова
Клуб “Медии”