Вдъхновения: Малката Британия във Видин

Вдъхновения: Малката Британия във Видин

Текстът е част от проекта “Мрежа за местни храни” на фондация “ЛокалФууд.Бг” (http://www.localfood.bg/), създадена с подкрепата на “Америка за България”. Ако имате предложения за малък бизнес, който се нуждае от помощ и искате да го представим, пишете ни!

Видин има особен чар, неподдаващ се на визуално описание. Той е едновременно затворен и космополитен, изолиран и на кръстопът, с огромен контраст между старо и ново време, с изключително богата история, с бедност, с усещането за свита перспектива и за огромни възможности. Около Видин е плодородния Златен рог, в който преди години беше толкова пусто, че можеше да караш километри без да видиш кола или жив човек. Някъде по това време, през 2008 г., Мик Купър, успешен готвач и директор на колежа по готварство и ресторантьорство City College – Норич, също попада във Видин. По-точно – отива на гости в Ново село, Видинско. Гостуването се превръща в пълна промяна на досегашния живот – Мик решава да остане, да премести живота и работата си и да помага на деца без родители.

Решението не е просто тих и кротък живот на оттеглили се на село британци. Мик Купър създава „Феникс кафе“ – малко късче от Великобритания във Видин. От няколко месеца то се намира съвсем близо до централния площад „Бдинци“, точно до градината край крепостната стена.

"Феникс кафе" | снимка: Phoenix Cafe and Bakery

Phoenix Coffee and Bakery е това, което трябва да бъде Британия, онази Велика Британия, с премерения си вкус, с плътната, чудесна храна, с истинския английски чай и сладките за него. Всичко, което може да се достави от местни производители, се купува от района около Видин и близките места. Чаят и кафето, разбира се, са внос, а виното е „Боровица“, от едноименната изба до Белоградчик. Ако нещо може да се приготви на място, то се приготвя на място – и това не е просто маркетингов трик. Кухнята на „Феникс кафе“ се намира зад стъкло и е видима за всички в салона. Там се обучават и деца, които растат без родителски грижи – задължението на държавата е да ги държи в дом докато навършат 18 години, а след това – всеки да се оправя. Във „Феникс“ поправят постоянно тази несправедливост и всеки, който иска да се учи в готвене, сладкарство, работа в заведение за хранене или английски – е добре дошъл. Част от обучаващите се продължават образованието си във Великобритания, някои остават в кафето, други се отправят по свой път. Важното е, че Мик Купър и екипът на „Феникс кафе“ са пълна доза „социални предприемачи“ – от тези, които умеят да правят бизнес и да помагат на общността си.

Тъй като сме българи, не е изненада, че една от най-купуваните стоки са вкусните хлябове, печени от „феникс – майсторите“.

"Феникс кафе" | снимка: Phoenix Cafe and Bakery

Успокояващата храна на една империя

За британската кухня казват, че е много по-добра от репутацията си. Не се шегуваме – сигурно повечето от вас са видели снимката на кулинарния Brexit– самотна консерва с боб, отделена от вносните за Острова зехтин, вино, канелени рулца, вафли с карамел, паста, лимони, домати… Някога, по времето на Тюдорите, в английските графства, че дори и в Лондон, лимонът бил екзотика, а подправките – по-скъпи от злато и белег за богатство и елитарност. Само че кухнята се развива, а в Британия, тъй като е центърът на империя, всичко трябва да се пречупи през местния вкус, опит и традиции.

Така се родили пайовете с разнообразни пълнежи, а не просто тестени съдове за изпичане (първоначално идеята на тестото била домакинята да готви печеното по-удобно). Истинският английски бекон, направен от кулинарите на „Феникс кафе“, е невероятно вкусен, наденичките – сега висят в очакване на печката (вижте ги тук). А сладкишите! Бананов хляб, мъфини с шоколад, малки сладки със сезонни плодове, чийз кейк, торти… И да не забравим скоунс – кръглите сладки или леко солени печива, пухкави и с хрупкава коричка. След като закусите по английски богато, Видин ви очаква с кокетните си стари къщи, музеи, крепост, галерии и разкошен крайдунавски парк. После ще се върнем през Стамбол капия – главната порта на стария град, а отвъд нея във „Феникс кафе“ вече са приготвили обяда. Супите, кишовете и печеното те карат да съжаляваш, че не може да изядеш всичко.

„…Над яйцата се вдига пара, лентичките бекон са така добре запържени, че маслото може да се маже направо с тях, наденичките са запечени така равномерно, че никъде не се виждат черни черти; глинено-кафяви гъби, руло, ябълки, пържени в тесто, идеално препечени бъбречета и какво ли не още — всичко това се поставя на масата пред Ракъмови.

– Е, надявам се, че днес имаш апетит, скъпа — коментира заядливо Ракъм.
– О, разбира се — уверява го Агнес.
– Да разбирам ли, че се чувстваш по-добре?
– Отлично, благодаря — тя отрязва връхчето на едно варено яйце — жълтъкът е шафраненожълт и мек, никой не би могъл да иска нещо по-добро.“
Откъс от „Аленото цвете и бялото“ (изд. „Еднорог“), роман на Мишел Фейбър, написан в традициите на Викторианската епоха.

„Феникс кафе“ в момента е затворено, за да се подготвят нови изненади. Ще бъде отворено отново на 22 август. Малката видинска Британия се намира в центъра на Видин – като застанете с гръб на фонтаните и общината ви остане вляво, „Феникс кафе“ се пада от дясната страна на голямата правоъгълна сграда пред вас. Или – по диагонал от Стамбол капия.