Бойница отбелязва близо два века училищно образование

Бойница отбелязва близо два века училищно образование

Малки ученици от Бойница | снимка: Областен управител – Видин

Една от най-северозападните общини на България – Бойница, отпразнува 195 години организирано обучение, съобщават от областната управа във Видин. На 23 декември областният управител Момчил Станков и кметът на общината Анета Генчева откриха паметна плоча на мястото, на което е било старото училище на селото – „Кирил и Методий“.

„На това място е било начално училище „Кирил и Методий” – с. Бойница, 1884-1970”, е надписът върху плочата. Старата сграда е била съборена преди време, защото е станала опасна. Сега там има парк. Освен жители на Бойница, някога в селското училище са идвали деца от съседните населени места – Старопатица, Раброво, Раковица. Макар и пострадала от обезлюдяването, общината е запазила училището си и сега в него се учат около 50 деца.

Предаваме ви историята на училищното дело в Бойница, преразказана от кмета Анета Генчева в официалното слово по време на празника.

От приказките до огнището към образованието

В края на 18 век според преброяване населението на селото е било 2984 души (това прави населеното място едно от най-големите в региона, бел. ред.). По улиците е пълно с будни и умни, но неграмотни деца. Любознателността им трябвало да се задоволява с приказките на бабите край огнището, а словото се предавало от уста на уста по тлаки и седенки. През лятото на 1820 г. била построена дъсчена сграда с две отделения до старата църква „Успение Богородично“ и така е открито първото килийно училище в Кулска околия.

Не се знае кой е бил първият учител, но е известно, че един от учителите е бил Илия, който по занаят бил терзия (шивач), шиел дрехи от аба* и учел децата да четат и пишат в пясък, поставен в дървени сандъчета. Учител е бил и Никола Чолака. Понеже не е имало друго училище в Кулските села, тук идвали да се учат деца от Раковица, Старопатица, Раброво, Ново село, Брегово, че и от градовете Кула и Видин.

През 1856 година от Сърбия се завръща Вълчо Пуйков, внук на Арсо Вълчев, който е бежанец от Македония, и син на Пуйо Войвода. Вълчо получава добро образование в Неготин, после продължава в Белградската педагогическа школа. По това време там се учи княз Михаил, син на Милуш Бей**. Станали добри приятели. След завършване на образованието му предложили да остане в двореца, но той категорично отказал.

Вълчо Пуйков открива първото светско училище в собствената къща на баща си и събира любознателните деца от Бойница да ги учи. Въвежда взаимоучителната система. При него се учи Йончо Цеков от гр. Кула, който открива училище в Старопатица, в ковачницата на баща си. Цанко Нинов продължава делото на своя учител в Бойница. Има голям авторитет сред съселяните си и те го избират за народен представител.

„Дарявам кръчма за училище“

Будното население на Бойница иска децата им да се учат. Заможният бойничанин Димитър Дебрелията предоставя своята кръчма. Създават се условия за обучение. Той добре осъзнава необходимостта от образование, защото двамата му сина Мишо и Кънчо са получили престижни професии и са се издигнали.

В това училище са се обучавали деца от първо до четвърто отделение. Първи, втори и трети клас децата са учели в гр. Кула, но само тези, чиито родители са имали средства да ги издържат.

Условията налагат да се построи ново училище и през 1884 г. се открива голямо за онова време училище, с четири класни стаи и една учителска стая. То е близо до черквата ”Света Троица” и срещу къщата на даскал Вълчо. Сега мястото е превърнато в парк.

Иван Братков, внук на даскал Вълчо, и Цоко Живолов цели 16 години водят борба за откриване на първи прогимназиален клас. С помощта на кредитната кооперация и материалната подкрепа на родителите се открива една паралелка.

Един век култура

През 1926 година се открива сградата и училището, което носи името „Васил Левски”. Първият директор е Илия Попов. По това време освен като учител, Иван Братков развивал богата дейност за издигане културното и просветното равнище на своите съселяни. Негова е идеята за построяване на читалищна сграда, защото театралните спектакли са се правели в класните стаи. Сградите на читалището, кооперацията и общината са построени по предложение на тримата учители Братков, Живолов и Петър Кабакчиев.

През 1905 година се открива вечерно училище за млади и стари, които получават знания извън тези, които влизат в учебната програма. Лектори са били учителите и са работели безплатно.

По – късно се открива вечерен университет само за възрастни хора. Заниманията са се провеждали всяка сряда и събота. Дълго време директор на училище „Васил Левски” е бил Димитър Дамянов. Под негово ръководство учителският колектив постига много добри резултати и заема едно от първите места в Кулска околия. Бил е постоянен лектор във вечерния университет.

От 1942 до 1945 година в Бойница функционира занаятчийско училище с три раздела – шивачество, готварство и земеделие.

Животът налага нови условия за обучение и възпитание на учениците. И така нареченото долно училище е закрито през 1969 година и учебната 1970-1971 учебна година започва в нова просторна сграда. Училището още носи името на Васил Левски и учителите продължават традициите на някогашните си колеги.

*Аба – дебел вълнен плат, от който са се шиели горни дрехи.
** Милуш бей или Милош бей, княз Милош Обренович, е първият княз на независима Сърбия след 1815 г. Синът му Михаил също е княз, убит в Белград, вероятно от наемници на династия Караджорджевич. Пуйо (Пуйко) Войвода е бил главен тютюнджия на Милош и един от инициаторите на неуспешно въстание срещу местни османската власт – т. нар. „Пуйова размирица“.