Белоградчик крие подземни царства

Източник: вестник “Стандарт

Автор: Първолета Цветкова

Уникалните скали на Белоградчик отдавна са световна знаменитост. Изваяните от камък великани, замъци, епични битки и любовни сцени са истински природен феномен. Застинали преди милиони години червени пясъци след оттеглянето на огромно море, твърдят геолозите. През 2012-а в кампания на вестник “Стандарт” българите ги определиха като чудо номер 1 на природата. Преди това и светът ги забеляза. Над 5 млн. души гласуваха за тях в глобалната класация за избор на новите 7 чудеса на природата. Чрез тях светът научи малко повече за Белоградчик и България.

Но Белоградчик има и друго природно, но малко познато богатство – приказни подземни царства. Скалите крият в недрата си също толкова уникални пещери. Те са по-интересни от червените камъни, но не са популярни, твърди откривателят на повечето от тях – пещерняк номер 1 на Белоградчик Александър Леонидов. Досега са открити, описани и картирани 122, но броят им е по-голям. 121 са представени от Леонидов и Пламен Трифонов в атлас, издаден на български и английски език. Други дупки чакат нови смелчаци да се спуснат и тръгнат из чудните им лабиринти.

От идващото лято туристите ще могат да тръгнат само из Венеца, която се намира на 6 км от Белоградчик близо до село Орешец. Отварянето й става 40 години след откриването й. А е открита случайно след взрив в съседна кариера за добив на камък за производство на вар. След избухването на поредната бомба отломките пропаднали, показал се и отвор. По-любопитните бомбаджии надникнали и останали изумени от появилата се приказна красота. От сводовете се спускали цветни стълбове, а подът бил изпъстрен с чудни кристали. Новината за откритието трогнала и местната управа. Били повикани пещерняци от Белоградчик, които от 1958 година обикаляли района и се спускали в множеството пещери. Екип, воден от председателя на пещерния клуб “Бял прилеп” Александър Леонидов, веднага пристигнал на място. Пещерата е уникална, само след два часа обявили те.

В тази пещера има всичко, което може да се види в нашите пещери, твърди и сега Леонидов. На едно място са събрани сталактити, сталагмити, сталактони, кристали, повлеци по стените, дендрити, драперии, барабани, синкави езерца. Подземната красота е по-величествена от скалите, но не е така достъпна като тях, обяснява пещернякът.

Годината на откриването на Венеца е 1970-а. Година по-късно тогавашният комитет за опазване на природната среда я обявява за природна забележителност. Но до времето, когато тази подземна красота ще бъде показвана и на туристи, ще минат 43 години. За да бъде опазено подземното богатство, наложило се входът да бъде циментиран. Търсачи на съкровища обаче си намерили други входове, които били засипани със скална маса.

Венеца има 5 зали с обща дължина 200 метра. Денивелацията й е само 26 метра. Суха е и е лесно достъпна. Може да се разгледа за час и половина от хора без никаква пещерна подготовка и облекло. Това, по което посетителите ще се захласват, са калцитните образувания във формата на цветя, животни, колонади. Ограниченият достъп на кислород вътре е създал микроклимат, при който водата е кристализирала с цветовете на скалите и глината наоколо. А те са разноцветни. Ако образуванията в пещерата Магура са снежнобели, то във Венеца са пъстроцветни. Подът бил осеян с кристали, които на места вече са унищожени.

Самото отваряне не е лесно, а като причина за забавянето се посочва липсата на финанси. Преди 3 години общината в Димово, в чийто район е природната забележителност, разработва проект и търси финансиране за превръщането на пещерата в туристически обект. Всичко това отмина, имаме избран изпълнител и след месец започват строителните работи, сподели кметът на гара Орешец Костадин Филипов. Финансирането на проекта е осигурено от европейски фонд чрез програмата за трансгранично сътрудничество България – Сърбия. Проектът, наречен “Чудните пещери”, се изпълнява в партньорство с общината в градчето Майданпек до Бор. У нас приспособяват пещерата Венеца за посещения, а в Сърбия отварят нова зала към откритата преди 40 години пещера Райкова печ. Райкова печ е една от най-посещаваните в Сърбия, твърди кметът Филипов, който също минал през залите й. По скален състав и вътрешна красота двете пещери се родеят.

Проектът предвижда до Венеца да бъде оформена пешеходна пътека, паркинг, изграден малък информационен център с лека конструкция. Вътре ще бъдат направени стъпала, които да улесняват преминаването към по-високите нива, парапети и най-важното – осветление.

Отвън ще бъде направен и навес над входа. На практика до пещерата може да се стигне с автомобил. 300-метровото отклонение от пътя се нуждае от малък ремонт.

В пещерата могат да влизат по 15 души наведнъж.

До телевизионната кула в Белоградчик се намира Неприветливата. Денивелацията й е 86 метра. В нея може да се проникне само със специална екипировка и от опитни пещерняци. С водач може да се влезе и в Хайдушка пропаст, също край Белоградчик.

На 10 км от Белоградчик между селата Праужда и Салаш е пещерата Прелаз. Това е суха хоризонтална пещера с дължина 800 метра. До нея е Пременска дупка с красиви образувания и малка дължина – 124 м. Леснодостъпна е и Ремина дупка между селата Стакевци и Крачимир.

До Крачимир се намира пещерата Врело, в която тече подземна река. Дължината й е над 500 метра, а дълбочината на места достига до 6 метра. Реката е изпъстрена с мряна, която е снежнобяла заради липсата на хлорофил. Може да се разглежда само при ниски води – от юли до септември, но с лодка. При входа на пещерата реката излиза навън и се влива в близката Стакевска река, приток на Лом. Над Врело има останки от римска крепост. Предполага се, че обитателите й са се снабдявали с вода от тази река. Подземен поток тече и в Цанкино врело край село Гранитово.

Снимки: вестник “Стандарт”