Белоградчик отбеляза годишнина от най-голямото въстание в Северозападна България

IMG_2036Белоградчик отбеляза 165-та годишнина от най-голямото въстание в Северозападна България, избухнало 26 години преди Априлското въстание. На тържествената годишнина беше отслужена литургия, включиха се историци, граждани на Белоградчик и околните места, гости от Сърбия, политици и представители на местната администрация, съобщиха от общината. По традиция всяка година бунтът се отбелязва на 29 май.Белоградчишки епископ Поликарп, в съслужение с представители на Видинската митрополия, отслужи в църквата „Св. Вмчк Георги Победоносец” заупокойна панахида в памет на избитите ръководители и участници във въстанието през Лето 1850-то, дръзнали да поведат поробеното население от Белоградчишко, Видинско, Ломско и Кулско за защита от своеволията на османската власт. В знак на признателност към подвига и саможертвата на гробовете на инициаторите на въстанието бяха поднесени венци и цветя.Граждани на Белоградчик, гости и ученици се отправиха в литийно шествие от храма до Белоградчишката крепост, зад чиито стени са били обезглавени ръководителите на въстанието. Тук на лобното място на героите, където признателните поколения са издигнала паметник, се състоя тържествен митинг – заря. В своето слово кметът на общината Борис Николов каза: “Тук сме да почетем паметта и да изкажем признателност на нашите предци. Това е първото организирано въстание срещу мощната империя, поробила нашия народ. То привлече вниманието на Великите сили”. Кметът призова младите хора да не забравят този подвиг, а с него „да се зареждат в днешния свят, в името на доброто, развитието и усъвършенстването”.Историкът проф. Андрей Пантев каза в словото си:”Тези деца, които виждам сега, застанали до крепостта , тук ще водят за ръка внуците си след 50-60 години на същото това честване. Под това небе и до тази крепост, винаги ще има тържества, които да напомнят за величието на хората, дръзнали да се противопоставят на поробителите си. Те са знаели, че с въстаническия си порив няма да свалят три континентална империя, но 10 хиляди души идват тук да оставят костите си. Те са тръгнали, за да я има България”. Историкът припомни, че в района на Белоградчик са били съсредоточени тежки воненни сили на Османската империя, а крепостта е построена и за предотвратяване на опасността от местни въстания.Белоградчишкият епископ Поликарп призова да се помни делото на предците: “Те са знаели, че отиват на заколение, но с тази си воля ни завещават доблест, сила и достойнство. Те побеждават с дух и непримиримост” – каза духовникът и призова да се помни подвига.

IMG_1981Гости на тържествената церемония бяха Владимир Казанчев – старши съветник в посолството на Русия в България, Мишел Николич – зам.кмет на община Княжевац, Сърбия, Иванела Андреева – секретар на областна администрация, представители на Министерство на отбраната и политически партии. Въстанието от 1850 година е един от първите организирани бунтове по време на българското Възраждане. То е предизвикано от множество своеволия и насилие на османската власт над българското население и целта му е отделяне на Белоградчик, Кула и околните населени места от империята. Въстанието е неуспешно, то не получава никаква подкрепа от чужди сили, включително и от Русия и Сърбия – тогава Руската империя активно подкрепя младата сръбска държава, все още неукрепнала и под заплахата да попадне отново под османска или австро-унгарска власт.Въстанието понякога е наричано и бунтът на “кнезовете”, защото организацията му се ръководи от местните “кнезове” – българските водачи в областта. След края му повечето от оцелелите водачи са осъдени на смърт. Белоградчик и околността успяват да си извоюват донякъде икономически права – покупка на земя, и ограничаване на своеволията на местната администрация и силовите структури на османската власт.