“Баба Вида” и Рогозенското съкровище са на финал за “Чудесата на България”

“Баба Вида” и Рогозенското съкровище са на финал за “Чудесата на България”

Рогозенското съкровище и крепостта „Баба Вида“ имат шанс да станат победители в кампанията „Чудесата на България“, ако съберат достатъчно гласове. Днес е последният ден, в който може да гласувате за тях, припомнят организаторите на кампанията от в. „Стандарт“. Тази вечер от 18.30 часа по БНТ ще започне прякото предаване за избора на победители от различните категории между тримата финалисти във всяка от тях.

Рогозенското съкровище, открито близо до Враца, засега е на второ място по гласове след Панагюрското в раздел „Съкровища“. Събрало е 22% от гласовете, при 78% за Панагюрското. Трето остава Варненското златно съкровище с 6% от гласувалите, показва справка на www.bgchudesa.com.

Крепостта „Баба Вида“ до момента има 41% от гласовете в категория „Атракции“. С малка преднина до нея са остров „Света Анастасия“ (49%) и „Вила Армира“ (47%).

От „Стандарт“ коментират, че последната седмица на вота е най-оспорваната. Всеки може да даде гласа си на сайта на кампанията и по време на живото предаване, което ще продължи до 20 часа. Гласуването може да стане и чрез sms за всеки от деветимата финалисти (кодовете виж по-долу).

Единствената категория, в която тази година в топ 3 не успя да попадне забележителност от Северозападна България, е „Открития“. Там финалисти са гробницата на Севт III, „Аква Калиде“ до Бургас и гробът на Деспот Слав в Мелник. Гласовете за тях изпревариха откритието на най-древната жена в Европа – изцяло запазеният скелет, наречен „Неолитната дама Тодорка“. Тя е живяла само на 20 км от Враца, в праисторическото село Оходен и археолозите намериха останките й през 2004 г.

Ето какво разказват от „Чудесата на България“ за останалите северозападни претенденти за титлата:

Снимка: РИМ Враца www.vratsamuseum.com

Снимка: РИМ Враца
www.vratsamuseum.com

Рогозенското съкровище е тракийски сребърен сервиз, открит във врачанското село Рогозен. Това е най-голямото по своите размери съкровище, намирано на територията на България. Състои се от 108 фиала, 54 канички и 3 чаши от сребро с висока проба, някои от които – позлатени, с общо тегло 20 кг. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род. То е изработено през VI и V в. пр. Хр. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един – името на сина му Керсеблепт.

Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в Регионалния исторически музей във Враца, а 15 съда се намират в Националния исторически музей в София.

Съкровището е открито на двe части. Първата, която се състои от 65 предмета, е намерена случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3-4 месеца той не съобщава за откритото богатство поради страх, че дворът му ще бъде разкопан и съсипан от археолозите. Но в началото на януари 1986 г. той занася откритите предмети на кмета на селото Борис Драмкин, който веднага се обажда в Регионалния исторически музей – Враца. Пристигналите археолози Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов отриват и останалите 100 предмета. Рогозенското съкровище е обявено за находката на миналия век.

Замъкът “Баба Вида”

В северната част на Видин, на брега на Дунав, при големия му завой извисява каменната си твърд легендарната цитадела “Баба Вида”, обявена за национален паметник на културата. Заради нея преди години на герба на Видин е стоял надпис – “На Дунава вечен страж”. Името на твърдината иде от легенда, чието време на възникване никой не знае. Според преданието, Вида била най-голямата от трите дъщери на български болярин, който владеел обширни земи. Преди да си отиде от белия свят, боляринът разделил владенията си между Вида, Кула и Гъмза.

Вида получила земите край Видин. На тях тя построила недостъпен замък и се затворила в него горда и недостъпна. В него самотна прекарала и последните си дни.

Историята обаче е друга. Замъкът е издигнат върху основите на римската крепост “Бонония” и се строи и достроява през цялото средновековие до ХIХ век. Българският градеж започва през втората половина на десетия век. Районът на замъка с града Бъдин е бил присъединен към първата българска държава, важна роля играе и по времето на Самуилова България.

Гласувайте за Рогозенското съкровище, като изпратите
sms ROGOZENSKO на номер 1714
цена 0,30 лв. с ДДС за абонати на Мтел и Виваком и 0,29 лв. с ДДС за абонати на Теленор

Гласувайте за Крепостта “Баба Вида”, като изпратите
sms VIDA на номер 1714
цена 0,30 лв. с ДДС за абонати на Мтел и Виваком и 0,29 лв. с ДДС за абонати на Теленор