Архитектурната история на Видин и Зайчар в една изложба

Архитектурната история на Видин и Зайчар в една изложба

Спиртната фабрика “Бдинь” във Видин | снимки: ДА – Видин

Архитектурата на Видин и Зайчар от XIX и XX е темата на изложба, организирана по повод Международния ден на архивите. Откриването е на 9 юни от 12 часа, съобщават от Държавен архив – Видин, които са организатори на изложбата заедно с Исторически архив „Тимочка Крайна“ – Зайчар. Снимките и документите ще бъдат показани в Изложбената зала на архивите във Видин.

Двата града – сега в различни държави, дълго време са част от Османската империя, но до първите десетилетия на XIX век се развиват по различен начин. Докато Видин е важен административен център и един от основните търговски градове и пристанища на Империята, Зайчар е село, което става град и окръжен център след като Сърбия получава независимост.
Във втората половина на XIX век и първите години на XX двата града вече имат сходно развитие, населението им започва да се увеличава, постепенно се възстановява и икономиката им, пострадала от войните с Османската империя. Появата на все повече заможни граждани, търговските и културни връзки се отразяват и в архитектурата. На мястото на ниските къщи и публични сгради, ориенталско разположение и малки дюкяни се появяват къщи на два и три етажа, проектирани в модерен европейски стил, просторни учреждения, строят се фабрики и цели индустриални зони.

Ето и два разказа за архитектурата на двата града, предоставени ни от Държавен архив – Видин:

Архитектурата на Зайчар през XIX и XX век

В продължение на стотици години Зайчар е село, а след освобождението от турците през 1833 г. се превръща в административен център на Църноречка околия и седалище на Зайчарския полицейски участък. През 1834 г. е обявен за град, а от 1866 става окръжен център. Според първото общо преброяване на населението и жилищния фонд през 1834 г. градът има 1439 жители, от които 694 мъже и 745 жени.

В сръбско-турските войни (1876–1878) Зайчар е сериозно повреден и унищожен. Турците изгарят около 160 къщи и ограбват всичко, което може да се изнесе от града.

Народната архитектура в Зайчар и околностите в началото на ХІХ век се основава на селския тип къщи, а по-късно навлиза градският тип. Наред с моравската къща сериозно е застъпено строителството на къщи от талпи и греди. Строителната традиция на коренното население се преплита с традицията на преселниците и се повлиява от народната архитектура на съседните области и държави.

В началото на XIX век в Зайчар се откроява обширният Голям пазар (Велика пиjаца) в центъра, в близост до който се намирали старите сгради на окръжните и околийски учреждения.

През последното десетилетие на ХІХ в. в Зайчар започва строителство на по-големи и по-модерни съоръжения в централната част на града. Така за сравнително кратко време градският център променя своя вид и Зайчар се счита за най-напредналия град на тогавашна Сърбия.

Първият регулационен план на града носи името на инж. Козлич и е одобрен на 4 юли 1890 г.
През 30-те години на ХХ в. Зайчар получава нов облик, става седалище на Тимошка област, а своеобразната му архитектура го нарежда сред най-красивите сръбски градове.

Градоустройственият план на Зайчар от 1942 г. е изготвен от инж. Глигорие Савович. След Втората световна война, през 1958 г. е направен нов градски план за развитие от известните архитекти Михайло Митрович и Петър Петрович. Този план се оценява като първият реален принос към съвременното урбанистично мислене в Зайчар. Според този план се разрушават всички стари сгради в центъра на града и на тяхно място са построени предимно многоетажни здания за учреждения. През 1993 г. е представен новият архитектурно-градоустройствен проект на градския център, ситуационен план на архитект Зоран Стойкович.
Автор: Зоран Янкович

Архитектурата на Видин през XIX и XX век

Видин е град с многовековна история, крепост, център на комитат, санджак, вилает, окръг, област. Непосредствено преди Освобождението жителите му са около 20 000, а при първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 г. те са 13 714. Градът се състои от две части: стара – Калето с 1330 къщи и нова част около него – Варош с 1700 къщи. Жилищата са глинобитни и фахверхови (от дърво и камък), с вътрешни нехигиенични дворове. През 1891 г. Общинското управление възлага на градския инженер Карл Мачас съставянето на градския нивелачен план. С Княжески указ №33 от 30 март 1899 г. се утвърждават застроителните планове на кварталите на Видин.

В края на ХІХ и първата половина на ХХ век градът претърпява осезателна промяна в цялостния си стопански и обществен живот, за кратко се отърсва от ориенталския си характер. Влиянието на европейската архитектура веднага след Освобождението се чувства най-осезателно в крайдунавските градове, благодарение на корабоплаването и развитието на оживени търговски връзки. От Централна Европа навлизат стиловете неоготика, неоренесанс, неороманика, реставраторски пуризъм и електика, а през първата половина на ХХ век – сецесион, които силно повлияват оформянето на новия архитектурен облик на града.

Проектирането е извършвано от видните архитекти Тома Върхота, Никола Нешов, Илия Попов, Майер Аладжемов, Коста Николов, инженерите Димитър Захариев и Тодор Кожухаров – завършили в Прага, Щутгард, Мюнхен и Виена. Западните школи дават отражение върху реализираните от тях красиви и уникални сгради – Търговски дом, Офицерски клуб, Земеделска банка, Общинска баня, Видинска банка, хотели, частни домове.

След 1948 г. проектирането се съсредоточава в проектантска група към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството – София, а през 1959 г. се създава Видинската проектантска организация. В нея творят архитектите Л. Хаджийончев, Ил. Попов, Ил. Траянов, Мл. Петърчев, Н. Балкански, Н. Петков, Цв. Андреев, П. Бузов. Социалистическият архитектурен стил е характерен с проектирането на цели комплекси с единни решения. Успоредно с това се изгражда промишлената зона на Видин. Построяват се нови училища – основни, техникуми и гимназия, кино „Дружба”, спортна зала „Фестивална”, пощенска палата, Младежки дом, аерогара, Градски съвет, Дом за красота, хотел „Ровно”, Партиен дом и др. Това са сгради, които със своите мащаби и архитектурна композиция стават акценти в градската панорама. През 80-те години по проект на проф. арх. Иван Никифоров е обновен площадът на Видин, съобразен с архитектурата наоколо, като новият Видин се вписва в старата градска среда.
Автор: инж. Л. Петрова