Източник: вестник „Стандарт„
Златната кана представя две галопиращи колесници, теглени от по четири коня и управлявани от човек в ризница
Съкровището от Могиланската могила е сред най-ценните експонати във врачанския музей и пътува по света. Но не й колесницата. Тя не е част от експозицията, защото възстановяването й е много скъпо. Но скулпторът Георги Тишков, който съчетаваше в творбите си линията на Хенри Мур и орнаментиката на траките, отлетя от този свят преди няколко години, без да осъществи най-голямата си мечта. Той беше превърнал в мисия на живота си една величествена композиция на тракийска колесница с препускащи четири коня, пришпорвани от владетелка с развяна мантия и златен венец на главата. Мащабният монумент трябваше да е ситуиран високо в скалите над града. Мястото е в района на старинния квартал „Кемера“, през който минава пътят до прохода Вратцата и пещерата „Леденика“.
Проектът на Георги Тишков отлежал 20 години, заедно с мечтата на ваятеля той да се превърне в забележителност на града и да привлича туристи като Статуята на свободата в Ню Йорк и на Исус Христос над Рио де Жанейро. Идеята му се родила преди много години, още когато „Кемера“ е имал своето неповторимо лице със стари къщи и работилници. Тогава Георги Тишков и архитектите Калина Мерудийска и Виктор Шонев замислили улицата към Вратцата да стане атрактивна зона, където да се възродят традициите на града. Да се възстановят къщите, занаятите, а жителите на Враца и туристите да имат атракция, съчетала материалната и духовната ни култура. Проектът допаднал на тогавашните управници, приветствали го, дори и конкурс е бил обявен, но не направили нищо. Не осигурили необходимите средства. Останал само макетът, изработен от скулптора, който не е ясно къде е съхранен след смъртта му.
Трудно може да се изчисли колко пари ще струва този величествен монумент. Но Георги Тишков смяташе, че Враца го заслужава, колкото и да е скъп. „Не всичко се измерва с пари. Колесницата е съвсем друг знак – на гордостта, прелята от историята в настоящето на врачани“, казваше творецът. И я виждаше „кацнала“ на един от върховете над Враца, вързана с фона на Балкана, с декоративно осветление и подходи за туристите.
Автор: Райна Тошева
Снимка: вестник „Стандарт“
