Пещера „Магура”

Една от най-известните и впечатляващи гледки в Северо-Западния район е пещерата Магурата. Магурата се намира на около 17 км от Белоградчик и около 35 километра от Видин. Магурата е една от най-големите подземни галерии в България, съдържаща над два километра от зали, преплетени мрежи от пътища, издълбани от стените на самия варовик, изкачвания и спускания все по-надолу в недрата на земята. Великолепни сталактити и сталагмити пресичат концертните зали като колони, а някои от тях достигат до двадесет метра. ‘Големият сталактон’ е с диаметър в основата четири метра, а оформянето на двадесетметровата му структура е отнело хиляди години. Чудесата, които пещерата крие, не спират дотам – пещерни бисери и пещерно мляко прибавят блясък към необикновеното място.
Освен творение на природата, Магурата е запечатала в камъка най-дългата линия на човешката история – праисторическата. Най-ранното човешко присъствие е оставило своя облик трайно в стените на подземните камери в седемстотинте рисунки от различни ери. В днешно време рисунки, създадени преди 7000 години, могат да бъдат видени в дълбочините на художествената галерия. Рисунките представят танцуващи жени и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, растения и небесни тела. Календари на слънчевата година, изчистени с поправки от наследниците на техните създатели, са съхранени заедно с рисунки-обяснения за празници и фестивали, символични и реални фигури. Това води до хипотези за религиозния характер (даже възможно функциониране като светилище) на тази част от пещерата.
Аналогии са правени между Магурата и известни културни центрове на средиземноморското праисторическо изкуство, открити на Апенините и Иберийския полуостров. За разлика от други скални панели, обаче, носещи образци на праисторическото изкуство, преобладаващи в Магурата са антропоморфните форми. Скалното изкуство е съсредоточено предимно върху ролята на човека в света и в обществото. Елементите на танц, изобразени както върху жените, така и върху някои от мъжете, се съгласуват добре с хипотезата за място със сакрално или култово значение, тъй като в традицията на езическите култове танцът често има важна роля в обредните церемонии.
Ловните сцени са забележителни, но въпреки хипотезите за религиозния характер на тази част от пещерата, сцени на жертвоприношение изглежда липсват. Бестиарията на пещерата не е толкова сложна, колкото в други центрове на праисторическото изкуство (където, напротив, антропоморфните изображения са рядкост), и темата не е разгърната. Животните често се появяват като илюстрация на ловните сцени, но по-рядко сами по себе си.
Галерията, посветена на скалните рисунки, е една от най-вътрешните части на пещерата, което предполага по-затворения характер на залата. Тя не се вижда директно от централната ос на пещерата (пътят, който минава през средата й) а се намира в едно от страничните разширения и пътят до нея е по-ограничен.
Климатичните и пейзажни особености на терена около Рабишката могила са аналогични на областта Champagne във Франция, което от своя страна предоставя уникални за Балканите условия за шампанизиране и съхранение на вина. Постоянната температура в цялата пещера е 12? C, а нивата на влажност са благоприятни. Заради това в едно от вътрешните разклонения на Магурата се помещава единствената на територията на България изба за естествено пенливо вино, преработено по класическа френска рецепта. Дегустация на вино се провежда на място.