Общината и жители на гр. Лом търсят начин да възстановят сградата на старото Военно окръжие, която е паметник на архитектурата. Сградата е строена в началото на XX век и след завършването й през 1922 г. се превръща в една от най-красивите в града, наред с цялата поредица от домове на търговци, индустриалци и банкери, живели и работили в Лом. След няколко смени на предназначението и собствениците, днес красивата постройка се руши, а собствениците не предприемат нищо и не се съобразяват с предписанията на общината да я възстановят. Справка в Търговския регистър показва, че сградата е собственост на фирмата „Хексим“ АД и е непарична вноска в капитала на дружеството. Това е и единственият му капитал, оценен на 4.2 млн. лв. отпреди деноминацията. Основната дейност на „Хексим“ е производство и търговия, а нейни управители са Пенчо Попов и Марушка Пунчева. Преди години компанията е била свързана и с „Ломска захар“, като е обещала сделка, с която дружеството да възстанови пазарите си, показват архивите на в. „Пари“. „Хексим“ придобива сградата на търг от общината през 1994 г., за 3.1 млн. лв. Тогава местната власт в Лом продава множество имоти на различни частни лица. От общината в Лом обясниха пред Severozapazena, че обмислят различни варианти за възстановяване на къщата и един от тях е самите те да се заемат с реконструкцията. Проблемът в момента е липсата на пари, защото ремонт на паметника би струвал значителна сума на фона на бюджета. Всяка община може да възстановява сгради-паметници на културата и архитектурата, а после да търси парите от собствениците й. В много случаи обаче собствениците са кухи фирми без налични средства и паричен поток и така общините могат да вземат само сградите. От Лом определиха имота като много важен за облика на града и обясниха, че имат желание той да върне предишния си вид. За това няма много време – покривът вече липсва и от оригиналния градеж са останали стените и част от вътрешните етажи. Още през 2015 г. граждани на крайдунавския град започнаха петиция за събиране на подписи, които да бъдат връчени на общината, на Минитерство на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство. Досега са се подписали 670 души, които настояват да се вземат мерки за запазване на ценния обект. Авторите на петицията разказват и историята на сградата – завършена е 1922 г. от Никола Алтимирски, по проект на австрийски или италиански архитект, чието име не се е запазило. Алтимирски живее в къщата за кратко и се премества в Австрия. След това до 1936 там се помещава банка, а от 1947 г. там е Военното окръжие. Ето какво пишат авторите на петицията за архитектурните паметници в Лом: „Изтънчен вкус, изисканост и някогашно благополучие излъчват фасадите на повечето къщи, нанизани по главната улица на град Лом. Сградите са строени в края на XIX и началото на XX век /в периода от 1880 до 1940 г./по проекти на австрийски, белгийски, немски и унгарски архитекти. Стилът им е „късен сецесион“ и „псевдо барок“ като особен интерес представляват островърхите кули, съчетанието на растителните и фигурални мотиви около високите прозорци и красивите орнаменти по витите балкони. Обявени за архитектурни паметници на културата в Община Лом са 57 сгради, утвърдени от НИПК – София с писмо №6314 от 08.12.1986 по кадастър 1979 г. Намират се основно по главната улица на града и навремето са били собственост на големи търговски фамилии (Миланези, Стайкови, Андрееви, Ценко Тодорови, Цонзарови, Табакови, Поптодорови, Кусидис, Бечеви и др.), притежаващи магазини и търговски складове в града.“ От над 20 години сградата е необитаема, след като през 1995 г. в нея избухва пожар. Не е ясно дали е бил случайност или умишлен. След стартиране на подписката още през 2015 г. искането на гражданите е изпратено до общината в Лом. Бившият вече кмет Иво Иванов отказва да предприеме ремонт и да направи постъпки общината да си върне сградата, като твърди, че това е незаконно и е задължение на собствениците. Иванов настоява, че е пратил писма до „Хексим“, искал е среща и е „недопустимо да влага публичен финансов ресурс за ремонт, стопанисване или поддръжка на сгради, които не са общинска собственост.“ Цялото писмо може да прочетете тук: http://oalom.acstre.com/currentNews-311-stanovische_na_obschina_l.html Думите на Иванов обаче не отговарят на истината – според Закона за културното наследство ако собствениците не се съобразят с предписанията за възстановяване и опазване, общината веднага може да започне мерки за укрепване и ремонт на сградата. Последните промени в тези текстове са правени през 2011 г., като те не са само пожелателни, напротив – всяка община е длъжна да опази паметниците на културата, а за тези с национално значение задължението е на държавата. Веднага след като изпрати писма до собствениците за укрепване, общината може да започне реставрация, ако те не предприемат нищо и има опасност сградата да се разруши. Видно от отговора на Иванов и последвалите действия, писмата са пратени, къщата не е ремонтирана и нищо повече не е предприето. След като извърши реставрацията, общината или държавата ипотекира съответния имот и може веднага да си извади изпълнителен лист и да предприеме принудителни действия към собствениците за връщане на изразходваните пари. Регистри: Архив на Държавен вестник за продажба на сгради, собственост на общини: https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/issue/1424/unofficial Търговски регистър: https://public.brra.bg Петиция за спасяване на сградата: https://www.peticiq.com/109011 Закон за културното наследство: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135623662