Първата ферма в Европа била край Видин

Източник: вестник “Монитор“, 17.09.2013

Автор: Галя Петрова

Любо Петров (с шапката) преди четири години случайно открива некропола и днес участва в разкопките в помощ на археолозите.

Любо Петров (с шапката) преди четири години случайно открива некропола и днес участва в разкопките в помощ на археолозите.

Първите земеделски и скотовъдни ферми, откъдето уменията да се върти стопанство се разпространяват в цяла Европа, са се намирали в България край видинското село Майор Узуново. Там преди година е открит един невероятен раннонеолитен обект с европейска значимост, който не е проучван, разказва Николай Казашки от РИМ-Видин. Обектът е интересен с това, че датира от началото на неолитизацията на Балканите.

Казашки е един от археолозите, които работят и имат интерес не само към археологическия комплекс в Балей, а и към такива до дунавските селища Ново село, Връв, Куделин, където също се откриват интересни находки.

Проучванията през това лято в Балей, продължава Николай Казашки, ще завършат с реставрация на откритите предмети. Както всяка година, Националният исторически институт с музей към БАН ще направи през февруари 2014 г. изложба на откритите археологически находки в цялата страна, а за 18 май – Деня на музеите, във видинския музей ще могат да се видят и всички открити в Балей находки.

Край видинското село Балей археолози продължиха работата на открития преди 3 години некропол, който е част от цялостен археологичен комплекс със селище от 16-11-и в. пр. Хр. Археолозите изкопаха над 50 съда, между които и десетки урни, съхранили се повече от 3000 години. Ръководителите на екипа през това лято бяха археолози гл. ас. д-р Георги Иванов и гл. ас. д-р Таня Христова от Националния археологически институт с музей към БАН. Те работиха на обекта в продължение на три седмици заедно с археолози и реставратори от РИМ-Видин и научния консултант доц. д-р Стефан Александров от НАИМ-БАН. За първи път археолозите се натъкват на цялостен комплекс ­ некропол и селище, и имат вече трета година възможност да ги изучават като едно цяло. Селището, към което принадлежи некрополът, е открито преди 40 години. Първа открива и проучва селището от бронзовата епоха край Балей Ана Йоцова ­ бивш директор на видинския музей, и тя работи заедно с д-р Румен Катинчаров от НАИМ-БАН. Как се е стигнало до днешните разкопки? Историята е повече от любопитна.

Георги Иванов, ръководител на екипа, показва част от намерените бронзови предмети.

Георги Иванов, ръководител на екипа, показва част от намерените бронзови предмети.

Първият гроб от некропола от бронзовата епоха край Балей е открит случайно през април 2010 г. от местни хора. Роза Петкова живее в последната къща на Балей, на около 400 метра от откритото селище от бронзовата епоха. Преди четири години жената повикала своя колега Любо Петров да изкопае дупка в двора и да направи външна тоалетна. При изкопните работи Любо попада на находка – керамични съдове. И тъй като и двамата са участвали в разкопки с археолозите, внимателно, почти професионално изваждат откритите предмети и се обаждат в музея. И така още през лятото на същата година започнаха и разкопките, си спомня четири години по-късно д-р Стефан Александров. Некрополът е разположен на около 400 метра от открито селище. Близо 40 години археолозите са го търсели и днес местоположението му е факт и се откриват нови и нови находки, продължава разказа Таня Христова.

Тази година на обекта открихме много ценни находки, разказа Стефан Александров. Работихме на площ от около 75 квадратни метра. Проучени са 16 гроба с над 50 съда. Особено интересна е една голяма археологическа структура от некропола, която включва 2 урни и общо 18 съда. Някои от тях са доста интересни и богато украсени. Интересни са откритите в урните и около тях части от каменна брадвичка, бронзови украшения ­ бронзови игла и копче, прешлени за вретено, керамична фигурка на идол.

[nggallery id=1]